Видове народни носии – красота, преминала през времето

носии
Български народни носии и тяхното разнообразие

Много векове народните носии са били неизменна част от живота на българския народ. Украсени с разновидни и чудни орнаменти, със съвършени тъкани и везбени техники, те представляват неповторимо културно-историческо наследство. Видовете народни носии дават информация за етническите специфики и етнографско многообразие на българина. Многообразието от видовете народни носии могат да бъдат квалифицирани в седем фолклорни области: Шопска, Тракийска, Странджанска, Северняшка, Пиринска, Родопска и Добруджанска.

Видове народни носии

Пъстротата и разнообразието на народните носии е следствие на различни условия и фактори: исторически, икономически, културни, на база вярвания. Имат различни варианти и инварианти. Формират се на база културно взаимодействие – между райони и области и отделни етнографски групи.

Разбира се, не са изключени и други външни въздействия. Ролята на българката, при формирането на видовете носии също е от значение. Тя вдъхва индивидуалност на всяка нейна творба, пречупени през погледа ѝ, личният ѝ вкус и предпочитанията към детайлите.

Във всеки вид народни носии, можете да откриете белезите и елементите на възраст, семейно положение, участие в традиции и обичаи. Най-изразителния белег са украшенията на традиционния костюм: композицията и съдържанието на текстилната орнаментика. (вж. Славянска везба – начупената нишка на съдбата)

Шопска народна носия

Този вид традиционно облекло се простира на север до Стара планина, на юг до Рила и Осоговска планина, на изток до река Искър. Обхваща градовете – София, Кюстендил и Перник.

Женската шопска народна носия се състои от син или черен вълнен сукман с червен или бял гайтан. Включително и дълга памучна риза с шевици, ръкавите на която се разширяват в долния край. Допълнена е с черен или син вълнен пояс, който е украсен с червен или бял гайтан. Видът на мъжката е белодрешна и включва памучна риза с бродерия, син или черен елек с гайтан, беврек с гайтан и вълнен пояс в черен или червен цвят.

Тракийска народна носия

Този вид облекло от Тракийска фолклорна област обхваща областите Сливен, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Ямбол, Копривщица.

Женският тракийски костюм се състои от червен сукман, който е избродиран по краищата на полата, бяла извезана памучна риза и черна престилка от вълнена материя с бяла дантела. Преобладаващите цветове на бродерията са червен, син, оранжев, зелен и бял и най-често се използват растителни орнаменти. Мъжките традиционни костюми спадат към чернодрешените и включват черни потури с гайтани, червен или зелен вълнен елек и бяла памучна риза с растителни везбени орнаменти. Допълнени с червен пояс и черен калпак. (вж. Плевен и Плевенския край – извор на културно вдъхновение)

Странджанска народна носия

Този вид национално облекло от Странджанската фолклорна област се разпростира на запад до село Факия, Горно Ябълково и Желязково. На изток до Черно море, на север до Царево, на юг до турската граница. Обхваща Бургаска област.

Женската традиционна дреха спадат към сукманената. Състои се от памучна риза, сукман, предна престилка, която се нарича фуста и вълнен червен или тъмновинен пояс, който може да бъде и в оранжев цвят. Престилката обикновено е цветна – в червено, зелено, жълто, бяло, може да има бродерия, за да изпъкне на черния фон на сукмана. Предимно са извезани полите и пазвите на сукмана.

Този вид мъжка народна носия спада към чернодрешната. Състои се от риза, елек или антерия в черен вълнен шаяк, широки потури, украсени с черен гайтан с червен пояс и калпак в черен цвят. (вж. Памучнобял кенар и вплетената в него бродерия)

Северняшка народна носия

Характерният вид народна носия от Северняшкия край се простира до река Дунав, а на юг – до склоновете на Стара планина. На запад – до границата ни със Сърбия, а на изток – до река Искър. Областите, които обхваща са: Шумен, Разград, Русе, Габрово, Търговище, Велико Търново, Ловеч, Плевен, Монтана, Видин и Ботевград.

Видът на женското северняшко облекло е двупрестилчено. Съставено е от бръчник, бяла памучна риза, която е избродирана с дантела на ръкавите и полата. В допълнение има червен вълнен колан.

Бръчникът се нарича предната и задната престилка и е изработен от плисиран плат, дантела, кадифе и златни ширити. В отделните региони задната престилка е с различна дължина, като с изместването на изток се увеличава. На изток са по-тъмни, а на запад по-пъстри, с преобладаващ червен цвят.

Този вид северняшката мъжка народна носия е белодрешна. Съставена е от беневрек, горна дреха без ръкави или с ръкави до лактите, без яка, избродирана с различна дължина. Включително, бяла памучна риза, вълнен червен пояс и калпак. (вж. Носия – древната защита срещу злите сили)

Пиринска народна носия

Пиринската област се разпростира на север до Кресненския пролом, а на юг – до село Кулата. На запад с Македония, а на изток – до Родопите и селищата по реките Струма и Места. Обхваща област Благоевград.

Този вид женска пиринска народна носия е съставена от кошуля, което означава риза, горна дреха с къси ръкави – сая, червен или на ивици вълнен пояс, дълга тясна престилка с избродирани растителни цветни мотиви. Включително забрадка, шарени чорапи с цървули.

Мъжката дреха е белодрешна, състои се от риза, джамадан, което означава къс вълнен елек, дзиври – вълнени гащи с тесни крачоли, прикачени с връв или ремък към поясната част. Допълващи я с червен или тъмночервен пояс, чорапи цървули и калпак в черен цвят.

Родопска народна носия

Този вид фолклорната област се простира на територията на планина Родопи и обхваща област Смолян и Кърджали.

Женската родопска дреха е съставена от сукман, туникообразна  риза с дълги ръкави, широко отворени в долния си край, престилка и вълнен пояс, дълъг приблизително 3 метра. В този регион първоначално ризата е била ленена, но по-късно става памучна с пъстри орнаменти. Пазвата е обшита с оранжеви и жълти ивици. Престилката съчетава  жълти, червени и зелени цветове, които образуват квадрати. Обуват се бели до коленете калцуни, ниски лапчуни и плитки терлици.

Мъжкият вид народна носия е съставена от вълнена туникообразна риза с широки ръкави, горна дреха, която е къса до кръста с дълги ръкави и отворена отпред. Носят се потурите, които са широки в горната част и постепенно се стеснява надолу, елек и вълнен пояс в червен до оранжево-жълт цвят. Везбените мотиви са растителни или спирали и кръгове.

Добруджанска народна носия

Добруджанската фолклорна област се простира на север до река Дунав, а на юг граничи със Странджанската фолклорна област. На изток до Черно море, а на запад със Северняшката. Обхваща област Добрич, Варна и Силистра.

Този вид женска дреха от Добруджанската област се състои от червен сукман с бродерия, дълга бяла риза, вълнена черна престилка с бродерия, коланче и жълта кърпа за главата с копринени ресни. Среща се и качуло – шапка като гребен на петел.

Мъжката традиционна дреха е чернодрешна – черен панталон – гащи или потури, бродирана памучна риза, вълнен червен пояс, специална кърпа за главата и характерни дебели калцуни.

Така българките с вроден стремеж към красивото сътворявали през столетията тези традиционни одежди. Във всеки вид от народните носии вплитали закодирани и загадъчни знаци, влагали и излива своите чувства, емоции и вяра. Днес ние искаме да запазим това чувство, тази носталгия по забравеното изкуство, като ги пренесем по съвременен начин в нашето ежедневие чрез нашите ризи с автентична българска шевица. Можете да го запазите и Вие като посетите сайта на Народни Носии и откриете риза или блуза с народна шевица, която перфектно ще подхожда на Вашия стил.

 

1 708 thoughts on “Видове народни носии – красота, преминала през времето