Прическите и забраждането на българската жена

Достоен завършек  и цялост на  женската народна носия са украсите на главата или забрадките на българката.

В миналото българските момите ходят с непокрити коси. Това е символ на тяхната свобода. В сплетените им коси могат да се забележат венци

В миналото българските момите ходят с непокрити коси. Това е символ на тяхната свобода. В сплетените им коси  могат да се забележат венци, цветя, косичници от ивици плат, мъниста, монети, вълнени гайтани или раковини. Докато омъжените жени покривали своите коси с кърпи, забрадки, кърпи, везани и тъкани. Разбира се в цветова хармония с останалите части на българската народна носия. (вж. Бродерии и пафти или украшения за предпазване от зли очи)

Прическите на българската жена в миналото

Българската жена винаги е оставала косите си дълги. Обикновено прическите са били три вида. Единият вид е сплитане в косичник, който започва от тила или обединява множество малки плитки от двете страни над ушите и се спускат откъм гърба. В косичника може да се сплита както собствена, така и чужда коса. Като елемент в косичника може да се използват вълнени връви и гайтани, които са сплитани ниско до под коленете.

Плитките могат да са допълнително украсени и отрупани с метални украшения – монети, мъниста или раковини. Втория вид е двусплитно вчесване с падаща по гърба сплитове. И при двата вида косата на българската жена се разделя на път. Третият вид е сплитане на много плитки, които са спуснати по гъба. За броя на плитките в българската прическа също има правило. Момините плитки са единични, а при омъжените се сплитали на два сплита или повече, но винаги трябва да са чифт. (вж. Пафти – украшение с магична сила и специално значение)В миналото българските момите ходят с непокрити коси. Това е символ на тяхната свобода. В сплетените им коси могат да се забележат венци

Има случаи при женитба, при които косата на невестата е била отрязвана – Силистринско, Преславско или подстригвана на бретон в Сливенско и при малоазийските българи.

Забраждането на българската жена

Забраждането е отличителен белег на омъжената българска жена. По този начин се закрива напълно косата или се оставят само някои видими части от нея. Най-широко  разпространено е обикновеното забраждане, което се състои от бяла или цветна забрадка от широк квадратен тънък плат, прегъната по диагонал. Така се образуват три краища на забрадката. Средният, от които покрива сплитанията, а страничните, промушнати под тях са издигнати нагоре и вързани едни за други на темето на главата.

Друга елементарна форма на забраждането на българската жена е оставянето на кърпата просто прикрепена на главата, като и трите ѝ върха падат свободно, средният отзад на гърба, а другите два отстрани. Този тип забраждане се увеличава когато кърпата се намята върху сложена на главата шапчица, характерно за лятно време. Друга разновидност на забраждането е прокарването на страничните краища под гушата и завързването им пак отгоре на темето.

Това забраждане е характерно за възрастните жени и за българските жени, които работили на полето, за да се предпазят от слънцето. В Софийско е характерно забраждането с фекел. При този случай кърпата се стяга около главата, като страничните ѝ кръстосани краища остават под средния край. Кърпата при тила се забожда с голям игла. Кърпата се пристяга и се изтегля към средата на темето и по този начин се образува един вид чучул. (вж. Сокай – символ на величието на един непокорен народ)

В някои райони забрадките на българските жени са допълнително украсени с разнообразни висулки, прочелници, трепки, а звънът на тези накити съпътствал първите стъпки на младата невеста в новия ѝ живот.

Народни вярвания

Според народните вярвания и морал, косите на омъжените жени трябва да бъдат скрити, особено от погледа на свекъра, свекървата или девера. Ако българската жена открие косите си, ще последват злини за децата и дома ѝ, ще падне градушка, която ще убие посевите докъдето ѝ стига погледа. Затова омъжената българска жена криела своите коси. Най-старинната покривка за глава е бяла памучна или копринена кърпа, която се наричала още “булка”.

В миналото българските момите ходят с непокрити коси. Това е символ на тяхната свобода. В сплетените им коси могат да се забележат венци

Накичване

Обикновено накичването на главата при девойките и младите жени става с градински и полски цветя, закичва ни зад ушите. При забраденост цветето се поставя под завързаните краища на забрадката. Любимо накичване на българската жена в миналото е било украсяването на главата с птичи пера: петльови или обикновени кокоши, завити пера от патка, наречени гривици или боядисани пера в червено, зелено или други. По-големите и по-едри пера се втъквали отстрани на забрадката или отзад на тила с върхове нагоре. Носени са и накити от такива пера, пришити към платнена ивичка през челото, които са наричали крондил. При тържества и по специални случаи се използват паунови пера. (вж. Престилката на българката – една извезана картина)

 

Облеклото на българската жена е не само приказна картина, но и носи аромaта на китки от здравец и трендафили, звъна от накитите при всяко движение или танц. Потопете се в миналото на нашия народ чрез блога на Народни Носии.

84 thoughts on “Прическите и забраждането на българската жена

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.