Славянската везба – начупената нишка на съдбата

През вековете българката е използвала голямо творчество при изкуството везба. Везбената орнаментика се разглежда като дело на славяни от всички съсловия, не само на селското население. Везбите не съществуват изолирано – те присъстват върху мъжките и женски дрехи – около техните пазви, огърлета, ръкави, рамене и поли. Може да се видят и върху чорапи или калци, върху престилки, възглавници и пешкири – българската шевица ни радва във всичките си вариации.

Тъкани за везба

Бод след бод – везба прави

Везбата се бродира върху различни тъкани – памук, коноп, лен, по-рядко коприна. Понякога те са смесени с вълна. Старинните везби са изработени с вълнени конци, рядко с копринени. Конците са изработени по специален начин – те се източват на ръка и се усукват до степен, необходима за везбата. Използва се игла за везане – наричана шиварка или копринарка. Гергефът, като уред за опъване на тъканта за везане или стесняване на мястото за везане, също се използва редовно.

Фолклорни елементи

Фолклорните елементи са в основата на българската везба – това е нишката, която ни свързва с другите славянски народи. Орнаментите на везбата са продукт на цялостната балканска и общославянска култура. В българските шевици има и чужди орнаменти – предимно ориенталски и византийски образци. Разпръснати по различни краища на византийския и арабски свят, текстилни работилници са приютили талантливи славянки, които са пренесли тези орнаменти в родината си. Ето защо и днес някои от тези елементи са общи за целия славянски свят. Те се различно претворени и преобразени. Това са „дървото на живота“, „свастичния кръст” и др. (вж. Памучнобял кенар и вплетената в него бродерия)

Везбата на останалите славянски народи

При направено сравнително проучване на везбените орнаменти при славянските – руски, сръбски, чешки, полски и на тези от съседните балкански народи – румънски, гръцки, турски се обособяват няколко дяла според естеството им по мотиви -растителен, животински, човешки, символичен и геометричен.

През родово-общинния строй ловецът е изобразявал на първо място това, с което е заета неговата мисъл – лова и животните. Когато преминава към земеделие, изтиква напред растителния елемент. Първоначално растенията се копират, а после постепенно се стилизират. Растителните елементи се появяват на Балканския полуостров по време на римското владичество. (вж. Плевен и Плевенския край – извор на културно вдъхновение)

Символи на везбата – значение

В историята на изкуството “свещеното дърво“ се свързва с реалния образ на финиковата палма, която има твърде важно място в историята на вавилоно-асирийския свят. Образът на финиковата палма се среща и при мозаечни изображения на новозаветни лица и събития от началото на новата ера.

С времето мотивът на свещеното дърво се явява в персийското, египетското, егейско-минойското, гръцкото и римското изкуство. Така мотивът на дървото на живота добива универсален обсег. Причина за това са персийските тъкани, продавани в Европа.

В българската везба е запазен старинния мотив на “свещеното дърво”, най-вече във везбата на женски поли и ризи от Ихтиманско и Самоковско. Днес само в някои райони везбите са запазили старинния вид на “свещеното дърво”, разбира се, малко или много видоизменено. (вж. Бродерии и пафти или украшения за предпазване от зли очи)

Други орнаменти и символи

В почти всеки симетричен образ на клонче или цвете в нашенските шевици и тъкани се наблюдават следи от него. Лозата е с най-широко художествено приложение сред растителните елементи. Розата също е от най-старите орнаменти в българската везма. Създадена е и особена стилизация на розата – розетата. Тя присъства по пазви и огърлета на мъжки ризи.

Карамфилът и лалето са друг често срещан растителен мотив при везбата. Някога у нас цветята са служели на момите и невестите против „лоши очи“  и “урочасване”. Цветята и чесънът се използват против всякаква магии и болести.

Животинските образи и орнаменти са проява на първите стремежи на човека да възпроизвежда форми от действителността. От Византия и Изтока при нас идва образът на стилизираната птица. Екзотични форми на лъвове, орли, соколи. Постепенно символиката им изчезва и те се превръщат в декоративен елемент.

Пауните са често изобразявани орнаменти за украса на женски ризи. Петли, пачи крак, бръмбари, гъсеници, пчели, конски глави и други.

Геометричните орнаменти представляват различни видове линии – права, начупена, вълнообразна. Като фигура – квадрат, ромб, кръг и други.

Човешки – антропоморфни също се срещат, но по-рядко.

Изобразявани са и елементи, които се ползват в бита, в къщната работа или подчертават поминъка – бъклички, фунийки, хурки, огниво, чакмак.

Видове бодове

При изработването на българските везби се използват много и различни бодове – такива, които следват посоката на тъканите нишки. Те са под наклон спрямо тях; бодове, които разместват или пристягат нишките, свободни бодове – с произволни и свободни очертания, но с точен брой влакна.

Голямо е цветовото разнообразие при везбите – всички цветове могат да се видят в различните райони, като има области в които преобладава червеното. В някои области червения цвят изцяло е заместен с тъмносин, тъмнокафяв или черен.

Всяка везачка-везбарка е претворявала отделните мотиви според личния си интерес и въображение. Често един и същ мотив, попаднал в различни краища, се е модифицирал до неузнаваемост.

 

За да получите и Вие своя уникална везба, посетете сайта на Народни Носии.

 

 

1 888 thoughts on “Славянската везба – начупената нишка на съдбата